May 1, 2006, 10:07 PM

ТЕРЗАНИЕ

  Poetry
125 0 10
Какво ли разбунтува в мен душата,
че поисках да избягам на далеч?
Да разчупя даже къщните окови,
намирайки в нея любимия човек.
А тази страст е като всички - мимолетна
и бързо, знам, ще отшуми.
Но докато тя владее ми сърцето,
аз ще залитам все в страни.
Ще ме измъчват хиляди кошмари,
дори понякога няма и да спя.
Ще се питам между бива и не бива,
дали това е някаква игра.
Но бързо истината ще науча.
След време всичко ще си проличи,
дали си струваше изобщо
да влагам в нея чувства и мечти.
Но ако не е любовта, тогава,
как би могъл човек да бъде жив?
Че всичко идва и си тръгва
и кой е прав, и кой е крив.
Животът е стихия необятна,
завлича бурно всеки в своя бяг
и носим се като бутилки в океана,
да намерим своя нежен бряг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments