Ти
Душата ти - студена и жестока
измъчваща сърцето ми без жал,
ме блъска ядно във потока
от пепел, горест и печал.
Лъчи от тъй далечни спомени,
измамена от твоите очи
поливат с ярост нервите оголени...
сама съм тази нощ... Сърце, кърви!
Викът на болка ме раздира,
а теб те няма и боли...
Шега ли си, дали да търся?
Миг, вечност за да те намеря...
и истински ли си, или не си?
© Марина All rights reserved.
