Ти си...
Ти си моята болка.
Мъката, от която се задушавам.
Ти си моето "верую",
плесницата, която прощавам...
Не мога да те забравя. Не мога.
Да знаеш само как страдам!...
А се усмихвам на сила. Успявам
да заблудя околните- да не знаят,
че мисля за тебе,
че ти си моята орис...
Като ваза разби живота ми.
И си замина... Останах-
някакъв загадачен пъзел,
който никой да подреди не успява...
Ти си моята болка, моите спомени...
Ти си...
А аз коя съм?...
1994г.
© Мая Витанова All rights reserved.
