Ти си моята Елена
Ти си моята Елена<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Ти си моята Елена.
Ти си моята Вселена.
Ти Йоана се наричаш
и в обич ти се вричаш.
В този късен час
в манастир съм вече аз.
Не искам веч
друга да погледна.
Ти солта и захар сладка си
в живота мой горчив.
Ти си снежното момиче, разтапящо се от топлина.
Ти превръщаш се в жива вода.
Ти си мъничка, но на високо.
Не те стигам, но ръце към теб протягам.
Ти си все там,
а аз тук на дълбоко.
В бездната на самота,
обричаш моята душа.
Ти си моята Елена,
единствено за теб война ще водя.
Ти си слънце, аз изгарям.
Палиш ме със светлите лъчи.
Изгарям и на пепел ставам.
Къде си ти Йоана-любов неземна?
Не ще аз обичам друга като теб.
Ти единствена си
и неповторима,
а сърцето ти за мен е късче лед.
Да съм огън, да го разтопя,
да съм топъл лъч,
да го разцепя
щом ме видиш ти.
Да съм ключар,
за да изработя ключа към твоето сърце.
с катинар заключено е то.
Но защо?
При бога Зевса ще отида,
гръм и мълния да стовари той,
към моя милост,
и в покой да не те диря вече аз.
Къде си ти любов,
тъй свята и благородна?
Къде е сега Купидон
да изстреля, таз стрела любовна?
Къде си ти искрице моя,
във таз вихрушка, бяла зимна?
Самотата моя в килия да затворя,
а огъня на любовта пак да накладя.
© Алекси Слав All rights reserved.
Просто прекрастно възпяваш чувствата си!!!