Ти знаеш ли?
Ти знаеш ли, какво е да изгубиш себе си?
Ти знаеш ли, какво е да си безнадеждно сам?
Да бъдеш изоставен без другар във времето
загубил радостта, смеха и сетен блян.
Да бъдеш ти отхвърлен и отблъснат,
цената знаеш ли на любовта?
Сърцето пръска се от лед напукано,
цветя прекършени умират в самота.
Откъснато листо пропада в мрака
прокуди моята обичаща душа
за теб да страда неизменно
от болка онемяла, във тъга.
И пясъци ще потекат през времето,
ръждясали стрелките ще се завъртят.
Сама, на плещите понесла бремето
без теб да бъда в своя страшен ад.
Ти мислил ли си за момичето с усмивка на лице?
Ти молил ли си се горещо на колене със молитва,
да задържиш със длани нежните, изваяни ръце
и да целунеш слънчевата й, красивата усмивка?
От устни жадни пил ли си, ти сладка медовина?
Потапял ли си се в извора кристален на гръдта?
С косите - златен огън - ти зави ли се?
Заспиваше ли уморен с любовна песен на уста?
Ти знаеш ли, как с поглед те изпращах
горещо как ридаех в дъжда
и привечер как трепетно те чаках рано
във къщи да се върнеш, у дома.
Ти плакал ли си в нощите самотни,
зовящ, без дъх прегръдка на любим?
Крещял ли си в дъжда,Обичам те, за Бога!
Разплакан, в огън от любов да изгориш!
И в скута мой да се отпуснеш да почиваш,
да помилвам нежно изтощената ти плът
със сълзите си мъката аз искам да измия
и раните в душата ти с моята да залича
Как с тази нежност други да погаля,
как мога да забравя тази огнена любов?
Душата ми превърна се във изгоряла плява,
но вечно аз ще следвам твоят огнен зов.
Така се моля - Бог да те запази,
и тази обич свята в молитва да извая.
Студът през портата ми няма да пролази -
надежда се заражда от пролетна омая.
В кладенци дълбоки - очите твои - да надзърна,
Огледало - в душата пламенна да се огледам.
аз миналото днеска няма да възвърна,
но пак сама по пътя труден ще поема.
А в лъчите на сребристо-лунна люлка
във страстен танц се вихреше танго...
Tи знаеше ли, колко те обичам скъпи
ти знаеше ли, знаеш ли, amore мой...
© Мария Илиева All rights reserved.
6!
