"Обичам те!" - прошепна ми часовникът
и ме придърпа във тиктакащите си обятия.
Потънахме във времето, а покривът
изцъка със език и пак заспа.
Навън небето бе доматено червено
и слънцето си тръгваше по график,
за да изгрее утре точно в седем...
защото той така му повелява.
© Галка Малка All rights reserved.
Иска ми се само да споделя, че според мен не е необходимо фона под много стихотворения (т.е. коментарите) да се превръща в "бойно поле". Защо едно изключително произведение да не може да си остане такова! Не знам доколко съм компетентна, но определено стихотворението е оригинално, идеята в него го прави такова, докато коментарите-точно обратното-едни и същи, банални, грозни и се мъдрят точно под сполучливите вдъхновения!
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
