May 31, 2006, 11:18 PM

Това ще бъде мойто наказание...

  Poetry
115 0 4
Безпаметно,
мъртво пияна
от твойта любов,
залитам по улици,
пълни със страст.
Наивно е да вярвам,
че има "завинаги".
Забавно е
да ме опиваш всеки ден.
Забравяйки коя съм,
нов живот живея.
И когато един ден
си тръгнеш от мен,
ще си спомням очите,
които ме обичаха
и бдяха над мен.
В друг няма да ги търся.
Те са единствени.
Веднъж загубя ли ги,
никога не ще са мои вече.
Това ще бъде мойто наказание -
да ми бъдеш мечта,
да ми бъдеш звезда на небето
в безсънните нощи,
а когато сладко спя сутрин,
да си лъч слънчев и да ме будиш.
Това ще бъде мойто наказание...
добре, така да бъде!
Поне ще те усещам,
че си някъде до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments