Тракийците
Вървят и плачат през гората тъмна,
стъпките им плашат тъмнината
сълзите кървави изплакани от мъка
поят земята,жадната земя.
Сподавят писъци вдовици,
смирено кръстят се старици,
а мъжете псуват черния живот
и свойта орисия тежка.
Вървят по пътя-пътищата много
назад се никой не обръща,
напред поглеждат-само мрак
и в мрака тъмен бродят мъртви...
стъпките им плашат тъмнината
сълзите кървави изплакани от мъка
поят земята,жадната земя.
Сподавят писъци вдовици,
смирено кръстят се старици,
а мъжете псуват черния живот
и свойта орисия тежка.
Вървят по пътя-пътищата много
назад се никой не обръща,
напред поглеждат-само мрак
и в мрака тъмен бродят мъртви...
© Росен Гацин All rights reserved.
