Oct 15, 2005, 7:50 PM

Тридесет и девет годишните

  Poetry
106 0 0
Тридесет и девет годишните Неусетно минават годините изминава ден подир ден днес ,утре вече е минало останало късче от мен… Но защо ли ,защо ли,защо ли изпитвам такава носталигия? Стига с тези въпроси и отговори! Те причиняват само терзанияя!… Нямат значение годините! Нито времето отминало! Живот и здраве за нас и роднините! Да налеем чаши с руйно вино! Да пием на глътки от чашите! Да пием до дъно и пак да наливаме! Защото няма по голямо щастие От това ,което го имаме!!! Тридесет и девет години! Тридесет и девет лета! Тридесет и девет пролети и зими! На триестет и девет станахме през есента!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments