Трябва ти...
В очите ти аз виждам мъка
душата ти от самотата изтъкана
скрила някъде една мечта
в ковчежето от чисто злато
недосегаема и за смъртта.
В черупката на сивата реалност
къта всеки своят свят,
смях игри и виртуалност
вихър на незримата съдба
трябва ти на теб реалност -не измислена душа....
Трябва ти букет от чувства
поръсен мъничко с любов
трябва ти дори целувка
даже тиха лунна нощ...
А не обляните в съзли очи
разбиттото от болка съпричастие
трябва ти искренност дори
може би дори и щастие.
© Калоян Калоянов All rights reserved.
