Тук или там, с теб или сама?

Там на залез слънце,
върху сухата трева,
прегърната от аромат
на тъжни есенни цветя,
аз тихичко си мълча и
потапям се дълбоко
в сладостна тъга,
родена от моята душа.

Взирам поглед уморен
в умиращата светлина,
бавно отиваща си с деня.
И през прозрачната покривка,
идваща с нощта,
откривам колко фалшив е света.

Какво е това???
Дали съм тук и
лежа върху цветя
или съм там, където
с мислите си летя?
Дали наистина мълча
или с вятъра ти пращам слова?
Дали скоро ще заспя
или ще отида там,
където ме отведе съня?
Тук или там,
с теб или сама -
не мога да определя...