Тук срещаш себе си чрез Бог
Разглеждам благите икони –
молитвено душата ми притихва
и споменът за чистите Мадони
с радост нова ме усмихва.
Набожни хора тук съзирам
с вперени в иконите очи-
проблеми в сърцата им намирам,
замиращи в искрящите лъчи.
До мен човечец слаб, събрал е пръсти,
гърдите си с длан притиска,
започва упорито да се кръсти,
говорейки от Бог какво той иска.
Истина отново тук открих –
човекът иска да обича:
за него пиша този стих,
че той молбата му изрича.
Дочу изглежда, моя глас,
обърна се, загледа се в мен:
потънал бе в дълбок захлас,
но не от разговора ни смутен.
-Средата ми е похотлива-
раздвижи дясната си длан.-
Пречиствам ситуация уродлива
и тук си плащам мойта дан.
-Тук срещаш себе си чрез Бог,
отърсваш се от твоите маняци…
Към себе си ти ставаш строг
в борбата с нахалните простаци.
© Валери Рибаров All rights reserved.
