Jun 17, 2006, 9:39 PM

ТВОЙ ПОРТРЕТ

  Poetry
230 0 46
                   ТВОЙ ПОРТРЕТ

Днес реших да те рисувам,
но не открих бои за теб,
а как копнея, как жадувам,
да направя твой портрет.

Добре, ще взема от дъгата,
цвят по цвят ще отбера.
Но как рисува се с ръката
вьрху лист - огрян светът.

И реших с душа да те извая
в реален сьн, мечта и блян.
Но как очи да разгадая
сьбрали пламьци, тъга и свян.

А казват, че добре рисувам,
но защо не мога само - теб,
а как копнея, как жадувам,
поне да имам твой портрет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо ме измуняваш! Нямам думи!66666666666666666666666666666666
  • Прекрасно и затрогващо .
    Поздрав и от мен .

    Но нямаш нужда да я имаш на портрет
    Щом искал си да я рисуваш,тя е в теб
  • Иво, стихът ти е великолепен! Толкова нежност има в него и любов!
    Поздравления!
  • Хубаво е!
  • Направи ти очна справка
    със сърцето и душата
    и тогава лесно ще намериш
    образа жадуван за ръката
    Стихотворението е блестящо!