Твоя до гроб
Обичам те, повече от себе си!!!
Твойта опора съм,
твойта броня против самота.
А, бяха други времена
и всичко бе за мен,
и всякаш нямах свой живот,
и ако бе поискал
щях да бъда с теб до гроб...
Мразя очите си,
които плачат за теб,
а обичам твоите,
които ми се смеят.
Мразя ръцете си,
които протягам съм теб,
а обичам твоите,
които не ме прегръщат.
Мразя себе си,
обичам теб,
но изгубих и това що имах,
нима по – страшно има.
Сега може би до друга заспиваш,
с друга делиш -
хляба, леглото и любовта,
но дори Венера да е тя,
не те обича,
както те обичам Аз,
но да си ида -
ТИ САМ ИЗБРА!!!!
01.04.2006г.
© Надя Георгиева All rights reserved.
