Тя е вечността
"Напразно ли съм живял?", се питам в последния час,
И търся пътя към себе си.
Женски образ се изпречва пред мене тогаз
И ме обгръща с ръцете си.
"Напразно ли съм живял?", се питам отново
И проливам последни сълзи.
А тя е до мене и е готова
Душата ми да спаси.
"Напразно ли съм живял? Кажи ми любима!
Напразно ли любил съм аз?"
Но тя нежно прошепва моето име
И времето свършва за нас!
"Напразно ли съм живял?..." Последно дихание.
Намерил пътя към Вечното.
Тя е за мене Вечността. Тя е красота. Сияние...
Тя е най-нежното...
© Владислав All rights reserved.
