Тя, любовта
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тя се промъква като шум в ушите
нечакана, секваща твоя говор и смях
препречва бързия устрем на дните ти
и шепне кокетно - това пак съм аз.
И влюбен, ти крачиш към нея,
но бледен, съзираш я като мираж,
а тя и нехвърлила поглед последен
отнема ти целия умствен багаж.
© Мери All rights reserved.
