Тя не разбираше
| Тя не разбираше шума, но я болеше от всеки звук преминал през нощта, в която крясъка от истини кървеше, а пясъка раздираше очите до нетърпимост в непонятното и режеше вълните на хиляди парчета ... Морето разгневено се замята, плющеше яростно , разбиваше се в близките скали... По гърбавото било, над дюните ревеше от раните си мрежи си плетеше... А тя притисна шумнотата на нощта, със дланите си топли и се превърна в сребърна камбана... Зазвъня, в очите й от обич изсветля, а сянката му ... нежно я прегърна ... |
© Йоанна All rights reserved.
