Тъжна вечер
Тъжна вечер
на П. Дубарова
Небето помръкна, сиво и тъжно,
олово затисна пустия плаж.
Тежко зачукаха едрите капки,
плаче от болка смълчания град.
Тази вечер е траурно черна
и морето от мъка шуми.
Тази вечер, момичето в бяло не срещна,
луната над сините, леки вълни.
А някъде там, далеч зад прибоя,
името и нежно вятърът шепти.
По пясъка ласка солена остава,
последния стих за твоето море.
© Людмил All rights reserved.
Браво!
