Тъжно ми е на празника
Виж как се сипе белия сняг,
чуй смеха на децата, огласящ навред.
Погледни към камината -
грее нали, грее, но не топли.
Не топли, не и в един дом,
дом, в който го няма него.
Майки, баби, лели - масата гласят,
бащите огнището подготвят,
децата, милите, елхичките окрасяват.
Но аз не искам, не искам ни празнична трапеза,
ни празнично дърво, не искам дори подарък,
защото той не е до мен, не е дори до мама.
Бях малка - последната Коледа заедно...
... не си я спомням вече.
Сигурно е била прекрасна -
сигурно всички сме се държали за ръце
и сигурно сме били много щастливи...
...и подарък е имало... и съм била щастлива.
Не заради подаръка, а затова, че сме били заедно.
Сега те няма вече... и никога няма да те има,
празника не е вече празник.
Вместо усмивка на лицето ми има сълзи,
но няма, няма да заплача, не и заради мама.
Тя е тук, до мен, прави ме щастлива
и въпреки, че има празнина в моето сърце,
аз ще претърпя и този празник.
чуй смеха на децата, огласящ навред.
Погледни към камината -
грее нали, грее, но не топли.
Не топли, не и в един дом,
дом, в който го няма него.
Майки, баби, лели - масата гласят,
бащите огнището подготвят,
децата, милите, елхичките окрасяват.
Но аз не искам, не искам ни празнична трапеза,
ни празнично дърво, не искам дори подарък,
защото той не е до мен, не е дори до мама.
Бях малка - последната Коледа заедно...
... не си я спомням вече.
Сигурно е била прекрасна -
сигурно всички сме се държали за ръце
и сигурно сме били много щастливи...
...и подарък е имало... и съм била щастлива.
Не заради подаръка, а затова, че сме били заедно.
Сега те няма вече... и никога няма да те има,
празника не е вече празник.
Вместо усмивка на лицето ми има сълзи,
но няма, няма да заплача, не и заради мама.
Тя е тук, до мен, прави ме щастлива
и въпреки, че има празнина в моето сърце,
аз ще претърпя и този празник.
© Ели All rights reserved.
6