Ухае на разкош
Думите са непонятни като танц, а мисълта
е лунен валс на сетивата
във който стъпките
са млечни самозванци на мека импулсивност
разтворена в букет
от хармонични звуци и ухания
в просъницата топла на кехлебарения блян...
А ехото в сърцето е плиснал се капчук
от всичките
несбъднати желания
в които сенките разкриват свойта плът
и формата си тънкостенна -
изваяна до съвършенство
ден след ден
над водопадните нюанси от мълчания...
А под лозницата ... ухае на разкош -
ухае на черешов пай
и гъгрещо във джезвето кафе
приготвени
единствено за нас.
Запалвам бавно първата цигара
превръщайки се
във тюркоазен лотос,
с разтворено от щастие сърце
преди да те прегърна многопръстно...
© Йоанна All rights reserved.
