Aug 4, 2006, 7:53 PM

Ужасът на безвремието

  Poetry
197 0 32

 

 

Логически анализ върху:

“Изчерпана е същостта на безвремието”

от Марина

 

Каква е същността

на нищото?
С отговора на този въпрос
става възможно
да влезем
в пътеките

на безвремието,
за да се ужасим
от простия факт,
че човечеството
продължава
да прави
своя предисторически кръговрат,
но и да се възхитим
от възможността
да направим
първата крачка
в действителната история
на обединилото се човечество.
Отлагането
на човечността,
утвърждава
ужаса
на безвремието!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каква ти първа крачка!Всички крачим в омагьосан кръг.Зомбита с промити мозъци.Зомбита, без лидери.Овце,без овчар.Дори кучета нямаме,да ни насочат в точната кошара.
  • Правиш забележително предложение, Мери! И има едно съвпадение - ти предлагаш, а аз, съвсем случайно, зная как това може да стане....Подкрепям те! И успех!
  • Здравей, Гергана! Възмущението ти е основателно. От края на 1989г. до втората половина на 2001г. светът се тресеше в стихията на избора накъде да поеме, разбирано като борба на интереси на великите сили, докато се утвърди линията на глобализацията, т.е. тази първа крачка, за която аз говоря, като възможност, беше отложена. Говорим за едно и също. Трагедията на българина е историческа - липса на обединена интелигенция, изразяваща интереса на нацията. Сега тази функция си е присвоила Държавата и това е много доходно.
    Поздрав!
  • Според Марина, същността на безвремието е изчерпана, а аз обосновавам гледната точка, че ние се намираме все още в безвремието и затова сме на стодия на предисторията. Отговорът ми е философски, посочвайки и разбирайки същността като обществено организирана дейност, но когато се вгледаме в тази същност, установяваме, че тя поражда безвремието, т.е. нищото.
    Въпросът е съществен! Отговорът - съдържателен.
    Поздрав!
  • Добре дошъл си тука Джак! Говориме по нова тема:"Как?" с мащаб на тази ария - за милото Отечество България в границите на съвременния свят, постиган от човека свят, отхвърлил пътя стар, банален, защото знае нов - нормален!