Умирам
122
0
2
От чашата жадно отпивам,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Опитвам се да изглеждам щастлива,
А въщност бавно и мъчително умирам,
Докато хората около мен се смеят.
И усти и длани събират
С пожелания за ЗДРАВЕ
И щастлив живот.
Уж съм млада ,
А чувствам се пре стара,
Тялото прегоряла клада
Разпада се като че съм на сто.
А лицата на хората
Греят в празничната нощ,
А аз тъй нещастна съм
Че не ще позная всичко –
Не и в тоз живот.
© Ливия Радева All rights reserved.
но е хубаво