Jul 13, 2006, 11:14 AM

УМИРАМ

  Poetry
208 0 42



У
давени страсти, любови, желания,
М ечти недогонени, нежност, терзания,
И стини чужди, преследвах за себе си,
Р еки от безумства, коварства и ребуси...
А лчно се търсих! И тъй не намерих се -
М ъртви копнежите! По малко убивам се!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, така става! (6)
  • хубаво е! поздравления!
  • Добьр текст,Поли!Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Здравей, Поли! Ако не възразяваш, с твоята героиня да си поговорим, а чрез нея и с теб, и с публиката, ще й кажа две неща, без излишни думи:

    1. Живият мъртвец

    Ти не умираш,
    а ти си умряла:
    алчна,
    безумна,
    дори без копнеж...
    Нямаш мечти,
    но нямаш и страсти-
    в тебе кълнят
    единствено красти!


    2. ОБИЧАМ

    Открих озарение на вечна любов-
    Бог въздесъщи, за подвиг готов,
    Искащ да види децата щастливи,
    Чайки да правят игри закачливи:
    Атове буйни по млечния път,
    Много надежди - в семейния кът!

    Поздрав!
  • Кратко и наситено с емоции. Хареса ми, Поли!