Умирам бавно
Умирам бавно.
Защо не могат чужди ласки
да зарадват бедната душа?
Защо когато ги поискам
чувствам се на дявола слуга?
Какво напред ме тласка -
да обичам и от болка да крещя?
Какво ме кара да се лутам,
безрадостен да скитам по света?
До кога ще виждам само
твойте нежни, хубави очи?
До кога сърцето ми ще страда
щом мисълта към теб лети?
Колко дълго ще съм още
в този сладко - тъжен плен?
Колко дълго ще ме мъчи,
че те няма и не ще си с мен?
Дай ми моля те покой.
Остави ме, моля те на мира,
че въпроси хиляди, дори безброй
бавно, бавно ме убиват.
05.03.2005
© Иво Йорданов All rights reserved.
