Умора
Е, прибрах се! Във тъмни зори
съм излязъл, но вече съм в къщи.
Добър вечер, за бога, дори
нямам сили да кажа. Намръщен
се отпускам. Боли всяка става,
и "мозъчният пост" заето дава,
в главата ми симфония звучи -
пародия по-скоро, и с очи
полузаспали, призраци следя.
Във мускулите няма и следа
от жизненост - тесто, пихтия мека...
И питам се, дали все пак човек
съм още, или къс материя,
която и за ядене не става.
И чувствам се изправен пред истерия...
Добре, че в мене всичко опустява,
изчезва, и потъвам в тежък сън,
макар че още светло е навън.
© Ангел Рангелов All rights reserved.
