Умората-тя...
Умората -тя...
Уморих се да бъда отричана,
неразбрана, сама, необичана...
Умори се и ти да си същият-
моя свят, моят бог-вездесъщият...
Тръгваш бавно, останал последният-
най-карсив, най-любим, ненагледният...
Аз оставам онази страхотната-
симпатичната,тъжно-самотната.
И битува в деня ми умората,
липсва вярата, рухва опората.
Моят свя, мойто нощно будуване
е фалшиво животосънуване...
Любовта ми-онази красивата,
наивната и горделивата,
тя е минало, спомен, видение,
тя е грешка и грехопадение.
Не живея разбрана сред хората,
с мен говори едничка умората-
за живота ми-сън несънуван
и за края желан и бленуван.
Уморих се да съм необичана,
неразбрана,сама и отричана.
Умори се и тръгна, остави ме,
но умората-тя незабрави ме.
© Ива Милорадова All rights reserved.
