Уморена съм ...
Уморена съм...
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
Дали е слънцето виновно,
или жалката луна,
че в съня си всяка нощ се будя,
уж от твоята ръка..
Стискам устните до болка,
пот облива цялото лице
и тялото тресе се като люлка,
бушува ужас в бедното сърце.
Уморена съм!
Дъхът ми бавно секва,
мисълта в нищото отеква.
Уморена съм..
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
И пак от тебе да се будя
ще мечтая!
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
Дали е слънцето виновно,
или жалката луна,
че в съня си всяка нощ се будя,
уж от твоята ръка..
Стискам устните до болка,
пот облива цялото лице
и тялото тресе се като люлка,
бушува ужас в бедното сърце.
Уморена съм!
Дъхът ми бавно секва,
мисълта в нищото отеква.
Уморена съм..
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
И пак от тебе да се будя
ще мечтая!
© Тони Димитрова All rights reserved.
