Jan 19, 2005, 7:08 PM

Устата промълви “Не те обичам вече“

  Poetry
263 0 14

Устата промълви “Не те обичам вече“.

Светът се преобърна. Времето замря,

тихо го повтори и “Съжалявам” рече,

но аз не я чувах, повален от мига.


Ръцете докоснах. В очите потърсих

капка надежда, частица любов.

Ледена приказка, поглед студен

подсказваха тъжно живота суров.


Целувка откраднах, тя не ме спря.

Пак ли повярвах в чудесно видение?

Но сърцето се сви и с болка разбра,

че бе просто от съжаление.


“Сбогом и попътен вятър”

разкъса оковите на вечноста.

“Ще остана твой добър приятел” -

душата ми прониза като ледена кама.


Обърна се и своя път пое

в живота, в който роля нямах.

Изгуби се в светът - дълбокото море,

а аз не исках да повярвам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина е много истинско ,6 и от мене , продължавай да твориш
  • прекрасно....просто е прекрасно!
  • За съжаление не е само плод на въображението ми,случи се с голямата ми любов.

  • И аз така го помня...има някой неща, който не бива да се оценяват
  • Красиво написано, макар и тъжно!