Утрешния ден
До вчера вярвах в живота,
до вчера вярвах в любовта,
до вчера бях щастлива
и мила,нежна и добра.
Заспивах всяка вечер
в очакване на идващия ден,
но днес разбрах живота,
че може да е бурен и студен.
Загубих вярата във него,
загубих вяра в любовта,
загубих вяра в добротата,
загубих вече нежноста.
Сега заспивам,но с надежда
да не идва вече утрещния ден,
да спя небрежно,
да бъде болката далеч от мен.
Сега света е в черни краски,
сега вилнее буря вътре в мен.
Сега разбрах,че безпощадно
следи остават и във утрешния ден.
П.П.:
Това е първото стихотворение,което написах
след като разбрах,че живота може да е и суров.
© Силвето All rights reserved.
