Утро на Мусала
Море от облаци – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
върхът,
е остров сред море.
И всичко туй е горе,
долу –
нищо.
Мъглата сляла се с върха –
подобно кичур бяла пяна,
на кипнала във бяг вълна,
покрива всичко.
Мигът,
е сам по себе си красив –
на хоризонтът заревото
в краката ми изгрява.
Усещам само,
че съм жив;
сърцето ми –
жарава,
изстива.
Нищо няма смисъл,
когато пее красотата.
Великото,
е ден без дата.
Великото,
е всъщност вечност,
съизмерима само
със човечност.
Ала човек
е малък!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
