В гроба
От две години тук лежа си <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в студения си вече гроб.
Не спомням си дори смъртта си,
а само този влажен ров.
Каменни колони
ограждат моя дом.
Начупените клони
придават странен фон.
А някога цветя
ограждаха ликът ми.
Сега стои мъгла,
вълнува се духът ми.
И всеки е забравил,
че някога била съм жива.
Във сълзи се е давил,
а после ме усмива.
Щом гробът вече не е пресен
защо за мене да се сещат?
Тук кротко дишам в гроба тесен
и чувства спорни в мен се мешат.
И тук с много други
живеем в таен свят.
И всеки ще се чуди
каква е тая смрад.
А гробището грозно
обрасва с всеки час.
И нищо по-кичозно
от тоз` душевен мраз...
© Жана Симеонова All rights reserved.
