В лятна вечер когато...
В лятна вечер когато
Изгорели на деня крилата са
Извръщаш глава
А до тебе, обвито о нега
Е тялото на мъж
Уморен от видея
Си казваш
А защо не тяло на жена
Което да погаля
И топлообмена
На устните да притворя –
В душата изгаряща дъга
Но забравяш думите
И ето че пак замълчаваш
Защото искаш
Със очи затворени
Нежно обвил с ръка
Да нашепваш на жена
И погалваш тялото
Прималял да чуеш думите
Но няма никой
Сам стоиш
А тялото е твое –
Плува изстинало в дъжда
© Калин Кермов All rights reserved.
) не е тъжно, по скоро обичам да мисля,,, но ако действам така по-добре да бъда забранен 