В момент на ярост...
В момент на ярост,
направих много грешки...
Сега съжалявам...
Но нали има прошка за терзания човешки?
В момент на ярост,
думите сами от устата ми излязоха...
Не ги прецених...
И сега безмилостно ме наказаха...
В момент на ярост,
спестих много неща...
Скрих болката и сълзите...
Но не мога да скрия любовта...
В момент на ярост,
скрих,че те обичам...
Незнам защо...сякаш ме достраша...
А сега с мисълта,че си само сън вече свиквам...
© Александра Матеева All rights reserved.
