В нощта от болката сломена
В нощта, от болката сломена,
се молех, на небето да те има.
Душата ми бе разгромена
и болката ми неутешима.
Разбрах, че нещо трябва да заложа,
от себе си да го откъсна
и любовта си да положа
вместо дар, и да си тръгна.
Издигнах дланите си към небето,
премръзнали без теб от студ,
туптящо и горещо бе сърцето,
изтръгнато от моята гръд.
А нямам друго, що да дам,
да те откупя... сал` душата...
на птиците ще я раздам
да ти прошепват любовта ми.
Звездите се разплакаха със глас.
Луната тъжна стана бледна,
почти изпаднала в несвяст
усетих някой, че ме гледа.
И каза ми: - Стани със радост -
богата стана с този си залог!
С любов живота ти спасяваш -
направи своя истински облог!"
се молех, на небето да те има.
Душата ми бе разгромена
и болката ми неутешима.
Разбрах, че нещо трябва да заложа,
от себе си да го откъсна
и любовта си да положа
вместо дар, и да си тръгна.
Издигнах дланите си към небето,
премръзнали без теб от студ,
туптящо и горещо бе сърцето,
изтръгнато от моята гръд.
А нямам друго, що да дам,
да те откупя... сал` душата...
на птиците ще я раздам
да ти прошепват любовта ми.
Звездите се разплакаха със глас.
Луната тъжна стана бледна,
почти изпаднала в несвяст
усетих някой, че ме гледа.
И каза ми: - Стани със радост -
богата стана с този си залог!
С любов живота ти спасяваш -
направи своя истински облог!"
© Джейни Тод All rights reserved.
