Jun 15, 2006, 10:16 PM

В ОБЯТИЯТА НА НОЩТА

  Poetry
191 0 26
         В обятията на нощта


Прокобна и черна нощта ме прегръща,
в обятия хладни самотна ме скрива,
небето беззвездно в прозявка се смръщва
и сякаш блажено в умора заспива.

А мен ме души тая гръд неприветна,
кръвта се смразява по бледите устни,
притисната здраво не мога да трепна,
сълзите ги няма... очите са пусти...

Прокобна и черна нощта се усмихва,
ръцете-окови се вплитат край мен,
душата след писък отчаян затихва,
зовяща за изгрев - спасителен ден...


15.06.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепно е!
  • "душата след писък отчаян затихва,
    зовяща за изгрев - спасителен ден..."

    Много е силно, браво!
    6!
  • Перфектен е!!!
  • Герииииииии,душице, ти ли си това?Знам че можеш и по-ведро!
    В обятията на нощта можеш да бъдеш и една звезда!Защо не и една снежинка, в полет, осветена от светлините на града.
  • На мен също ми хареса!!! Поздрави, Гери!!!