В огледалото
105
0
0
Огледалото ме моли
да се променя аз някак.
Струпват ми се все неволи,
струва ми се всякак.
Образът ми изведнъж изчезна,
не знам кога съм стигнала до тука.
Нали не съм била полезна...
за мойта болка ти си вечно глуха.
Странно как в миг пред мене
появи се таз' картина.
Любовта,която каза,че изпитваш
сега пред мене мина.
Усетих я аз натежала.
Дали добър знак беше?
А може би е някак отмаляла,
но май не те интересува вече...
Далеч сърцето ти остана,
далеч лицето ми показва страх.
В душата ми кърви таз' рана.
Потъвам вечно аз в мрак.
Прости ми,че не бях това,което търсиш.
Прости ми,че обичам те сега,
когато искаш ти от мен да се отърсиш.
За теб ще бъда в огледалото сама.
© Жана Симеонова All rights reserved.
