Sep 3, 2006, 2:07 PM

В парка

  Poetry
90 0 10
В парка, на пейката стара
старец мълком си седи,
стигнал последната гара,
другите хора следи.

Дребни хлапета се смеят,
майки разхождат деца,
птици в небето се реят,
греят стотици лица.

Младежи изгярат във страст,
старците кретат едва,
разнася се птичия глас
със тихи неясни слова...

В парка, на пейката стара
старец умря в самота.
Минал последната гара
сляпо се взира в света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно,но много ми хареса!
  • много е яко харесва ми продалжавай все така
  • Много тъжен стих,който си написала хубаво!Поздрав!
  • Може да ти се стори цинично, но този старец, според мен, не е умрял в самота.Целият пъстър свят е бил пред очите му толкова години...Той също е бил едно от стотиците грейнали лица.За да си отиде, явно е изпълнил мисията си на този свят и се е преселил на заслужена почивка в отвъдното...
  • Тъжно нещо и смърта,
    особенно във самота.

    Поздрав за стиха и усмивка през деня.