В полунощ
Ти ли гримира
душата ми
в цвят на тъга,
ти ли снощи повика
реките в очите ми…
Знам,
ти си изгонил
съня ми
и с демони черни
пируваш
в мойто сърце.
Само ти нараняваш
детето в мен,
а после невинно питаш:
“Защо ме лъжеш,
че не си плакала?”
Днес в полунощ
ще скъсам паяжината,
в която оплете
мислите ми,
ще изхвърля възела,
в който си вплел
душата ми…
Дали ще усетиш,
че вече не търся
очите ти?
Кой първи
ще ти каже,
че развалих
магията…
© Радост Георгиева All rights reserved.
