Nov 11, 2005, 11:21 PM

в синята тетрадка

  Poetry
155 0 12
синьо ми е. насинено. всичко е тъй променено. всичко е тъй безнадеждно. ослепях. и не проглеждам. не боли. и няма смисъл. не личи, че съм потиснат. няма вече черно, бяло... ще се справя.. криво-ляво. лунатик със далтонизъм. консервиран организъм. маринован, тлеещ сън - какво беше да си вън. синьо ми е. насинено. а отвътре: изгорено. въглените преподреждам. Ослепях. И не проглеждам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • и на мен. особено като помня повода за написването. А тетрадката не беше изцяло синя!!
  • харесва ми!
  • а иначе съм такова весело дете!!
  • да, но тези страници специално си бяха съвсем сини...
  • Интересно е. Имаш стил. Само бих ти препоръчала да бъдеш по-оптимистична... Ама на теб май по-ти отива да пишеш тъжни стихове. Всъщност май точно там ти е силата- в тъжните стихове. Нищо. Продължавай да пишеш както ти дойде. Важното е, че имаш стил!... Поздрави