В съня ми

Във тишината на нощта всред позадрямалото време, една е будна мисълта и във щастлива болка стене. Видение, окъпано в роса с уста, безмълвно зажаднели, изгарящ поглед, целия в тъга, ръце протегнати и закопнели. И призрака, тъй бледен и красив поисках жадно аз да уловя, да бе поне той малко жив и да не идваше ми само във съня!