Grimoir (Фредерик) Grimoir (Фредерик)
28
Nov 7, 2005, 10:30 AM

Vanilla

  Poetry
216 0 16
С аромат на ванилия
вечерта ме посрещна:
тъй банално,
батално,
брутално.
С аромат на ванилия
ме покори безпогрешно.

Май попаднах във клопка,
но пък беше прекрасно:
с крем брюле
и кафе,
и парфе.
Май попаднах във клопка:
нежна, сладка, опасна...

Разменихме си погледи,
тъмнина ни обгърна.
и се смяхме,
стояхме,
мълчахме.
разменихме си погледи,
после взе, че се съмна.

С аромат на ванилия
утрото ме учуди,
тъй формално,
фатално,
финално.
С аромат на ванилия
слънцето ме събуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ONEIPOKPITIKON (Гай Монтег)
    ONEIPOKPITIKON (Гай Монтег)
    Едно от любимите ми - както ти много добре знаеш.Радвам се, че си го публикувал. И все пак не е хубаво да се преяжда - дори с мисли....
  • Svetlozavar (Светлозар Николов)
    Svetlozavar (Светлозар Николов)
    Би било възможно,ако се увличаш от сциентологията
  • zara (Здравка Маринова)
    zara (Здравка Маринова)
    Хей,това ми звучи като апотеоз на чревоугодничеството(Имам предвид в първата си част)Интересно е
  • damaianti (Вероника)
    damaianti (Вероника)
    С този чуден аромат на ванилия ме покори...,харесва ми
  • Grimoir (Фредерик)
    Grimoir (Фредерик)
    да, не е хубаво. но знаешр по отношение на храна, пиене и мислене oбичам крайности