Вече не помня...
Поисках теб да докосвам...
Господи, вече почти
не помня лицето ти.
Помня пуловера,
тъй безразличен.
Помня косата,
даже устните мъничко,
като изгрев
струящ светлина,
но очите ти бягат,
крият се някъде,
или някой с четка
и черна боя
ги размазва умишлено.
Исках дума една,
за да знам, че те има...
Все така ли, ветрове
ще ме блъскат натам,
дето е винаги зима...
Господи, вече почти
не помня лицето ти.
Помня пуловера,
тъй безразличен.
Помня косата,
даже устните мъничко,
като изгрев
струящ светлина,
но очите ти бягат,
крият се някъде,
или някой с четка
и черна боя
ги размазва умишлено.
Исках дума една,
за да знам, че те има...
Все така ли, ветрове
ще ме блъскат натам,
дето е винаги зима...
© Галя Николова All rights reserved.
