Dec 25, 2005, 11:51 AM

Вече простих

  Poetry
163 0 10
Казваше ми, че те задушавам...
трябвало ти малко свобода.
Поиска време да размислиш...
тръгна си, не можех да те спра.
Нима от теб поисках много?
А може би ти дадох малко?
Та аз обичах те безумно,
но ти не оцени го... жалко!
А бяхме толкова щастливи,
но нещо в теб се промени.
-Прости и Сбогом-промълви ми...
дори не каза ми къде сгреших.
Когато тръгна си животът ми се срина,
но в сърцето си омраза не таих...
и досега се моля ти да си щастлива,
повярвай ми... за всичко ти простих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Божилов All rights reserved.

Comments

Comments