ВЕЧЕРНИЦАТА МЕ ЦЕЛУНА НА РАЗСЪМВАНЕ
Вечерницата ме целуна<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на разсъмване.
Събудих се от звездния и прах.
Тръгвайки луната
ми намигна весело...
И тя разбрала - тази нощ
не бях сама.
Да се укрия не успях.
Видели всичко
тези две магьосници -
надничали в
затворените ми очи,
и по устните – танцуващи
вълшебници,
узнали, че миналото в мен
отдавна не боли.
Като спяща самодива
ме видели, обвила
със коси желаната мечта.
Щастливо любовта ми
през ноща е греела,
че онемели от липсата
на вечната ми самота.
Не искали да ни събудят
Но времето дошло да си върят
Обвили ни с воал за влюбени -
Спасявало - от погледи и уроки.
Не крия вече в шепи
самотата си.
Дори не помня колко
тежко аз живях.
Затова сега и аз...
Дали пък да не кажа:
От любов съм жива.
Сърцето ми обича.
© Веска Алексиева All rights reserved.
)