Вечерно време,когато останеш сама...
Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат,
мислите ми борейки се с болката прескачат,
пак те обичам,но и силно мразя,
мъча се с отчаянието,опитвам се да го прегазя.
Пръстите треперят,държейки пожълтялата хартия,
очите парят,клепачите примират
кръвта по вените ми адски тича,
сълзите по писмото ти се стичат.
Поглеждам по небето нощно,осеяно със звезди,
стенанието сякаш литва към небесни висини.
Тиха е нощта,спокойна,
простряла тя ръцете си към мен.
Какво ли друго ми остава,
освен да чакам утрешния ден!?
И нека той да бъде по-добър от този,
донесъл толкоз болка и самота,
и нека той дари ме с онзи,
за когото тихо плача в нощта.
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат,
мислите ми борейки се с болката прескачат,
пак те обичам,но и силно мразя,
мъча се с отчаянието,опитвам се да го прегазя.
Пръстите треперят,държейки пожълтялата хартия,
очите парят,клепачите примират
кръвта по вените ми адски тича,
сълзите по писмото ти се стичат.
Поглеждам по небето нощно,осеяно със звезди,
стенанието сякаш литва към небесни висини.
Тиха е нощта,спокойна,
простряла тя ръцете си към мен.
Какво ли друго ми остава,
освен да чакам утрешния ден!?
И нека той да бъде по-добър от този,
донесъл толкоз болка и самота,
и нека той дари ме с онзи,
за когото тихо плача в нощта.
© Хриси All rights reserved.
