Вената на Сил
Човеци напускащи себе си
в убийствено стар ритуал.
Един не отрича ,че ключът е
изтъркан до гроб мадригал.
Твоите гърди отворили
всички съществуващи врати.
Единствено целта е цар-
срамът не може да твори.
До красиви морфейски величия,
изморената вена на Сил
ще рисуват с песничка устните
с красиво червило- бодил.
Не увяхвай от сълзи намокрена-
старостта не е твоя воал,
до приятелят търсил следата ти
красотата е твой капитал.
В ръката- хартиено корабче-
огледално красив абраксас.
И отново самотно куплетите
в съвкупление имитират се с нас.
© Деян Дончев All rights reserved.
