Венец на светлината
Когато някой бог умре <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и на Земята
възкръсне с вик,
разтърсващ тишината –
обиденото щастие
вземете,
като дете заспало ви
в ръцете,
напукани от труд;
като цветец
напъпил сред полята,
след Есен трудна
и след Зима сляпа,
като венец...
на светлината!© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
