Verum est
В един единствен зов, в забрава,
отминаха последните ни дни,
и даже спомен, нищо не остана,
а със теб останахме сами.
Но не оставени сами, а в самота,
неспирно час след час минава,
а часовете отминават в дни,
така съдбата ни наказа.
Защото няма вечен свят и миг,
и няма блясък, цвят дори,
единствено забрава.
© Фредерик Фон Рихардщайн All rights reserved.
