Вестник

На гарата чакам вече час, и подгизнал вестник преминава, като нечия прекършена мечта- повече и повече -ще потъмнява. От вятъра подхвърлен -вчера той е бил желан, четен със достойнство свит във чантата дори между гланцовите книги - бил поставен да седи. Днес е друга дата вестникът, а тоз подгизнал стар- познайник е захвърлен като шут прокъсън и отритнат ето на чете друг...