Apr 27, 2005, 1:30 AM

Ветрецът вае

  Poetry
124 0 10
По скалната повърхност -
ветрецът вае
образи
във търсене на същност...
Очите
са рисунъкът изменчив,
наподобяващ
формата на ангелско
сърце.
През него съзерцавам ...
С ръце
разтворени под арката
небесна
очаквам те ...
Отворените порти на сърцето
приели са
надеждата със вяра
и моля се
на глас ...
На длан разтворена нощта
пробужда се
от мисли,
а ехото безкрайно ги повтаря.
Обичам те...
Душата ми - свещичка бяла,
разпалена
във храма
пътека светла очертава
и с теб
през времето -
като любов остава ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все по-хубаво и по-хубаво.
  • Светла молитва на връх Великден...Браво, мило! Целувки за това!
  • Душата е свещичка бяла - разпалена, очертала светла пътека във времето, върви животът изпълнен с любов - много красиво!
  • Така е, Веси- Великден наближава и някак молитвата е съвсем естествена като изблик. Но както казва Марги - любовта я съпровожда и съкровена да е. Поздрав и на двете! И с обич.
  • И молитвено. Благодаря, Слънчице